Съдби реални

14.11.2007 г., 0:01 ч.

Поезия

3.5 / 2

608 0 2

Събуждаш ли се през нощта,
уплашен от полъха на скръбта,
сънувал пак кошмари безкрайни,
с души - шепнещи тайни...
Чуваш ли звука на тишината,
скрит някъде във тъмнината?
Виждаш ли образа потаен,
гледаш, от съня замаян...
Заспиваш пак от живота уморен,
очакваш с нетърпение новия ден...
Сънуваш пак кошмари безкрайни,
не виждаш ли, това са съдби реални!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Листо на вятъра
Най-красивото отсъствие

... ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондова Но духом аз ще бъда ...
Верен в свободата

Апостоле, ще помълчим пред теб. Тъй шумно е човешкото ни време. Търкаля се в безкрайния си жлеб от х...
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...

Още произведения »