Jun 14, 2009, 7:15 PM

Съдбовно 

  Poetry » Other
616 0 0

Съдбовно

 

Когато все си мисля, че  Го  срещам -

oказва  се  поредната илюзия.

Мигът  съдбовен е обикновена среща,

размит в изтънчена алюзия.

 

Пространството и времето се сливат -

превръщат се в циничен нихилизъм.

Помръква  Радостта - обидена,

размазана от жалък егоизъм.

 

От седмото небе със неохота слизам -

изгубено доверие от нечестиви мисли.

... Тогава все се сещам, че излизам

от калните капани на Съдбата -  чиста...

 

 

 

Всеки от нас може да бъде разбран от един-единствен човек на Земята. Истински щастливи са онези двама, на които Господ е позволил да се срещнат...

Димена

 

© Димена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??