Jun 14, 2009, 7:15 PM

Съдбовно 

  Poetry » Other
678 0 0
Съдбовно
Когато все си мисля, че Го срещам -
oказва се поредната илюзия.
Мигът съдбовен е обикновена среща,
размит в изтънчена алюзия.
Пространството и времето се сливат -
превръщат се в циничен нихилизъм.
Помръква Радостта - обидена,
размазана от жалък егоизъм.
От седмото небе със неохота слизам -
изгубено доверие от нечестиви мисли.
... Тогава все се сещам, че излизам ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Random works
: ??:??