Целесъобразно решение,
взето без норма или чуждо мнение,
взето бързо, отговорно с гаранция на авторитет,
от Личност овластена от народен комитет,
Жрец или Шаман избран от свойто племе,
да носи на плещите не само свойто бреме,
да носи справедливост с всеобщо одобрение –
гарант за сплотеност, послушност и доверие.
Съдещ и разследващ – всичко в едно,
пристрастен – да, но нека има за какво.
Лично запознат в детайли с ситуацията,
без да му се бърка светата майка на фрустрацията –
клика адвокатска и смачкан прокурор,
справедливост ще наложи без цирк и без позор.
Древен съдия в отдавна мъртво време…
Където справедливостта не е тъждествена със бреме,
мъка непосилна за бюрократи дилетанти,
карат на заплата, армада фигуранти.
С вързани ръце, очи, крака, правораздават,
по чужд шаблон и без да мигнат - присъдите раздават,
формата е спазена, процедурата върви,
както от вендинг машината кафето си струи,
местата да им разменят и няма да се види,
чиновник или уред за бъркалки – все глави от ламарини.
Все повече закони мислят, все повече безредие,
двояка е природата, трябва и умение
и твърд житейски разум и твърда воля също
само от безумни напъни се ражда нищо…
А отрочето си го гледаме…
То е справедливостта като състезание,
между мошеници създадено съревнование,
с цел да убедят съдебно жури
със словесните си каламбури,
че нямало вина…
А фактите остават – ограбена хазна.
И жертви има и последиците бол,
задрямал заседател тегли си сопол
и слуша безучастно с нарастваща досада,
закони, алинеи, баналната триада,
как служители държавни мъчно убеждават,
други като тях, а часовете си минават…
И обвинители събрали тонове бумаги,
петдесет и осем тома, камари от дисаги,
криела се в тях очевидната вина…
С гордост ги представят пред опулен съдия,
работа в обем, доказателствена прелест,
котвата от кораб е предадена за тежест,
чиста проба истина – ясно и понятно,
макар че на четящия ще му бъде неприятно,
защото пак ще се навлиза в лабиринт от факти…
И няма да се спи пред купчина от тетрадки.
И времето ще си лети и годините минават,
делата си текат, хартиите остават,
в един безкраен водевил…
Истината изисква жертви.
Next from category
Next from the author