Целесъобразно решение,

взето без норма или чуждо мнение,

взето бързо, отговорно с гаранция на авторитет,

от Личност овластена от народен комитет,

Жрец или Шаман избран от свойто племе,

да носи на плещите не само свойто бреме,

да носи справедливост с всеобщо одобрение –

гарант за сплотеност, послушност и доверие.

Съдещ и разследващ – всичко в едно,

пристрастен – да, но нека има за какво.

Лично запознат в детайли с ситуацията,

без да му се бърка светата майка на фрустрацията –

клика адвокатска и смачкан прокурор,

справедливост ще наложи без цирк и без позор.

Древен съдия в отдавна мъртво време…

Където справедливостта не е тъждествена със бреме,

мъка непосилна за бюрократи дилетанти,

карат на заплата, армада фигуранти.

С вързани ръце, очи, крака, правораздават,

по чужд шаблон и без да мигнат - присъдите раздават,

формата е спазена, процедурата върви,

както от вендинг машината кафето си струи,

местата да им разменят и няма да се види,

чиновник или уред за бъркалки – все глави от ламарини.

Все повече закони мислят, все повече безредие,

двояка е природата, трябва и умение

и твърд житейски разум и твърда воля също

само от безумни напъни се ражда нищо…

А отрочето си го гледаме…

То е справедливостта като състезание,

между мошеници създадено съревнование,

с цел да убедят съдебно жури

със словесните си каламбури,

че нямало вина…

А фактите остават – ограбена хазна.

И жертви има и последиците бол,

задрямал заседател тегли си сопол

и слуша безучастно с нарастваща досада,

закони, алинеи, баналната триада,

как служители държавни мъчно убеждават,

други като тях, а часовете си минават…

И обвинители събрали тонове бумаги,

петдесет и осем тома, камари от дисаги,

криела се в тях очевидната вина…

С гордост ги представят пред опулен съдия,

работа в обем, доказателствена прелест,

котвата от кораб е предадена за тежест,

чиста проба истина – ясно и понятно,

макар че на четящия ще му бъде неприятно,

защото пак ще се навлиза в лабиринт от факти…

И няма да се спи пред купчина от тетрадки.

И времето ще си лети и годините минават,

делата си текат, хартиите остават,

в един безкраен водевил…

Истината изисква жертви.