СЪКРОВЕНО
В памет на актьора Васил Радомиров (моят дядо)
От неказани думи крещи тишината,
а стихът ми в агония тиха мълчи...
Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената -
там се срещат очите ми с твойте очи...
И усмивката твоя в моя поглед сияе,
ти си същият, дядо, обичан и мил!
На житейската сцена аз от днес ще играя,
със онази надежда, що си в мен съхранил.
Ще раздавам посоки на мечтите безпътни,
ще науча на обич невежи души, ...