mira-radi (Христина Радомирова)
156 296
15.01.2013 г., 2:44 ч.

Съкровено 

  Поезия » Друга
555 0 5

СЪКРОВЕНО

       

               В памет на актьора Васил Радомиров (моят дядо)

 

От неказани думи крещи тишината,

а стихът ми в агония тиха мълчи...

Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената -

там се срещат очите ми с твойте очи...

 

И усмивката твоя в моя поглед сияе,

ти си същият, дядо, обичан и мил!

На житейската сцена аз от днес ще играя,

със онази надежда, що си в мен съхранил.

 

Ще раздавам посоки на мечтите безпътни,

ще науча на обич невежи души,

ще даря на приятел съкровения пръстен -

любовта, на която ме учеше ти!

© Христина Радомирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??