СЪЛЗА
Забравих вече кой съм, откъде съм.
Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.
От Господа живея – афоресан.
Но и това е форма на живот.
Да дишам тихо, ей това ми стига.
Какво да искам друго от света?
Освен да пея с лятната авлига.
И стихчета да пиша – и чета.
Наясно съм, че с тъпите си рими
не ще спечеля тлъстия джакпот.
Не са ми и пари необходими. ...