Сълза

30 дек. 2023 г., 11:52

Поэзия

131 3 2

СЪЛЗА

Забравих вече кой съм, откъде съм.

Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.

От Господа живея – афоресан.

Но и това е форма на живот.

Да дишам тихо, ей това ми стига.

Какво да искам друго от света?

Освен да пея с лятната авлига.

И стихчета да пиша – и чета.

Наясно съм, че с тъпите си рими

не ще спечеля тлъстия джакпот.

Не са ми и пари необходими.

С парите изгоря бая народ.

Съдбата беше стипца, но ми даде

две риби, чаша вино, къшей хляб.

До днес не съм загърбил никой гладен.

Дори мишлето в моя стар долап.

Не зная от какво тесто съм месен?

Светът навярно с мен се изтерза?

За спомен му оставих светла песен.

И – може би? – търкулната сълза.

30 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 8, 45 ч.