Oct 27, 2007, 1:34 PM

СЪЛЗА 

  Poetry
705 0 8

Пак в очите се събират,

а в сърцето болката гори

и като младо вирче те извират,

за да паднат тежко по лицето ми.

Първо парят, после ме изгарят,

но е невъзможно да ги спра,

затова оставям ги да свалят

на живота ми от плещите товара.

И тъй като съм аз жена,

от Бога надарена със сълза,

в нея ще намеря аз опора

и душата си ще пусна пак на воля!

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??