Пак в очите се събират,
а в сърцето болката гори
и като младо вирче те извират,
за да паднат тежко по лицето ми.
Първо парят, после ме изгарят,
но е невъзможно да ги спра,
затова оставям ги да свалят
на живота ми от плещите товара.
И тъй като съм аз жена,
от Бога надарена със сълза,
в нея ще намеря аз опора
и душата си ще пусна пак на воля!