tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
27.10.2007 г., 13:34 ч.

СЪЛЗА 

  Поезия
704 0 8

Пак в очите се събират,

а в сърцето болката гори

и като младо вирче те извират,

за да паднат тежко по лицето ми.

Първо парят, после ме изгарят,

но е невъзможно да ги спра,

затова оставям ги да свалят

на живота ми от плещите товара.

И тъй като съм аз жена,

от Бога надарена със сълза,

в нея ще намеря аз опора

и душата си ще пусна пак на воля!

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??