Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе
и нарисува вътре усмивка,
а ти беше като хлапе –
разрошена, смешна, сънливка.
Помниш ли що се разплака?
Оня гълъб на джама без крак...
Цял ден го помни, а в мрака,
слушахме пак нощния влак... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up