Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе
и нарисува вътре усмивка,
а ти беше като хлапе –
разрошена, смешна, сънливка.
Помниш ли що се разплака?
Оня гълъб на джама без крак...
Цял ден го помни, а в мрака,
слушахме пак нощния влак... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse