Dec 21, 2010, 2:50 PM

Сълзи на есента 

  Poetry » Other
635 0 5

Бавно... бавно... аз стъпвам

по път, обсипан с есенни листа.

Бавно мъката напира 

в тъмното на моята душа...


Отронените ми сълзи

се губят във въздушна празнота...

Сълзи! Създадени от думи неразбрани...

Как ли могат открити да останат?...


Тъжно... странно както жълтите листа,

вятърът отнася някъде и моите сълзи,

където ще умрат скрити и сами...

                                                                  

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  23.10.2001г.












       


© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??