Объркана, душата ми гори на клада
и силен огън обгаря цялото ми същество.
Знаеш, че това ще ме дари само с нова рана,
която ще пронизва силно болното место.
За жалост, огънят разраснал се е силно
и никой няма да го потуши,
за каквото и да е било, е вече късно,
няма смисъл от още безсмислени мечти.
Любовта помежду ни невъзможна е,
освен виртуална, някаква, лъжа.
Проумей, че безсилни ние сме
пред солените сълзи на любовта.