Сълзи от перли

Камбаната пак бие своята зла песен.

В душата ми остана само плесен.

Да тръгвам ли? Веднага!

Поемам пак към Ада...

Със крачки бавни поемам по пътеката,

аз вече знам и броя на паветата.

Била съм тук безкрайно много пъти...

Небето някак си сърдито ми се струва.

То знае, че сърцето ми на някой пак робува.

Ще падне гръм и дъжд ще завали.

Сълзи от перли ще има в моите очи.

Да взема ли чадър? Не, няма!

Ще ходя под дъжда засмяна.

И ще прикрия истината...

Звукът от бурята в небето

се слива с тази във сърцето.

Далече са морските вълни...

Далече като вчеращните ми мечти.

Не съм сама във този ден -

природата е с мен.

А тя ще ме прикрие...

Накрая е краят на дъгата -

натам ще отлети душата!

Сълзи от перли ще намериш във прахта,

заглушили болката, подтиснали страстта...

Така умира любовта!

Кремена Кънчева Кънчева19год.

04.03.2007год.