Сълзи от перли
Камбаната пак бие своята зла песен.
В душата ми остана само плесен.
Да тръгвам ли? Веднага!
Поемам пак към Ада...
Със крачки бавни поемам по пътеката,
аз вече знам и броя на паветата.
Била съм тук безкрайно много пъти...
Небето някак си сърдито ми се струва.
То знае, че сърцето ми на някой пак робува.
Ще падне гръм и дъжд ще завали.
Сълзи от перли ще има в моите очи. ...