Сълзи за батко
Аз гушнах топлата възглавница
и се опитах да заспя.
Пред мен изникна образът на батко
и в горки сълзи се облях...
Слова се лееха в сърце ми,
като че е пак до мен.
За неговата всеотдайност плачех,
духът му чист, неопетнен.
Отиде си тъй млад, нелепо,
със топла обич окрилен,
с възторг от дните, от децата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up