Сълзи за батко
Аз гушнах топлата възглавница
и се опитах да заспя.
Пред мен изникна образът на батко
и в горки сълзи се облях...
Слова се лееха в сърце ми,
като че е пак до мен.
За неговата всеотдайност плачех,
духът му чист, неопетнен.
Отиде си тъй млад, нелепо,
със топла обич окрилен,
с възторг от дните, от децата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация