Режа лук... Сълзите ми текат...
Че и в кризата поетите ядат.
А тя, като че ли от свят е друг,
навиква ме кат омразен съпруг.
За стихове все иска да говоря,
да каканижа в рими – да не споря.
Мълча си. На ситно режа лук.
Крачета свински си варя – напук
на всички Музи лекокрили...
А тя пак нека да си „пили”!
Да бърчи нос! Да се гнуси!
Че напаст сме поетите – нали! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up