А маските горчат като мастило...
Не ти ги искам! Нито теб под тях!
Не искам вече никого да виждам!
Страхът - сковал ме - твърде е голям.
Фалшивата ми гордост гръмко смазва,
лицето гробница е на самотни чувства.
А погледът ти в мен се отразява.
Защото буди само страст и нищо друго...
Безчувствена и празна ще се слея
с вятъра! И с него ще пренасям студ
в душите на нещастните във рая
от симфонии на надежда от памук! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up