А маските горчат като мастило...
Не ти ги искам! Нито теб под тях!
Не искам вече никого да виждам!
Страхът - сковал ме - твърде е голям.
Фалшивата ми гордост гръмко смазва,
лицето гробница е на самотни чувства.
А погледът ти в мен се отразява.
Защото буди само страст и нищо друго...
Безчувствена и празна ще се слея
с вятъра! И с него ще пренасям студ
в душите на нещастните във рая
от симфонии на надежда от памук! ...