Apr 15, 2014, 9:10 AM

Съм 

  Poetry » Other
560 0 8

Съм


Приседнал съм,

като Слепец,
пред входната врата

на храма,
да прося Обич. 


Жив мъртвец,
чиято тленност е измама,
защото знам,

че нашата Любов
трапеза и постеля ми подрежда,
но аз,

нали не вярвам в себе си и в теб…


Очаквам Милостта,

а тя ме гледа

изпод вежди.
Не съм желан. Натрапник съм.
Нахалник,

който нищичко не заслужава.


Когато

минеш покрай мен,
подай ръка

и прошепни ми:

“Ставай!”

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??