15.04.2014 г., 9:10 ч.

Съм 

  Поезия » Друга
563 0 8

Съм


Приседнал съм,

като Слепец,
пред входната врата

на храма,
да прося Обич. 


Жив мъртвец,
чиято тленност е измама,
защото знам,

че нашата Любов
трапеза и постеля ми подрежда,
но аз,

нали не вярвам в себе си и в теб…


Очаквам Милостта,

а тя ме гледа

изпод вежди.
Не съм желан. Натрапник съм.
Нахалник,

който нищичко не заслужава.


Когато

минеш покрай мен,
подай ръка

и прошепни ми:

“Ставай!”

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??