По тъмното в душата си да знаеш,
че слънчево дръвче над теб се листи.
Последните минути са отнякъде
и никъде за никога отишли.
Знам, всичко е объркано и прашно,
но вярата ми в теб е вече кървава
и болката целува сънно вятъра,
раздухва изпопадалите мисли
и търси теб... попаднал под дървото,
което беше някак под сърцето ми.
Повярвай, аз не вярвам на живота,
но в теб да е, си мисля, че е истина...