В съня ми ме посреща тази стара мелница.
Последната… на сушата…
Самотна и красива в своята обреченост.
До болка бутафорна… и ненужна.
В съня ми със стихиите флиртува,
за да разпали жаждата за лято…
Морето е надежда несънувана.
Изстрадана… И свята…
Която в зимните ми нощи се завръща
със песента на блудните моряци,
за да превърне в кораб земната ми къща.
И зимата във лято... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up