Сън
В съня ми ме посреща тази стара мелница.
Последната… на сушата…
Самотна и красива в своята обреченост.
До болка бутафорна… и ненужна.
В съня ми със стихиите флиртува,
за да разпали жаждата за лято…
Морето е надежда несънувана.
Изстрадана… И свята…
Която в зимните ми нощи се завръща
със песента на блудните моряци,
за да превърне в кораб земната ми къща.
И зимата във лято...
Платната на мечтите да опъне
отвъд пределите на битието…
Не може вярата ми да потъне
когато я зоват далечни бреговете…
Посреща ме отново тази мелница
където сушата се слива със морето…
Която смила времето във вечност
и ме сънуват ветровете…
В съня ми се завръща полуостровът,
за да не мога в делника да се удавя.
След всяка буря в тайните пристанища
насън да се спасявам.
Сънувам те, Несебър!
© Нина Сименова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С редакцията ти мисля, че е станало по-добре!
-
Харесвам много Несебър...не знам дали го сънувам, но твоят сън е чудесен!
Поздрави! -
Искаше ми се да цитирам нещо, но...трябваше да бъде цялото стихотворение!!!
Пък аз обичам многоточията Те изказват онова, за което думите не достигат.
Прекрасно стихотворение, Нинка, невероятно силно ми подейства! Представих си мелницата и всичко, всичко останало...Душите ни са на една вибрация. Толкова се радвам, че има такива нежни и сензитивни хора като теб - благодаря ти! -
Много красив и копнежен стих, Нина! Но моето лично мнение е да не се прекалява с многоточията!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
