(“Есмералда...”)
Сън!
Сякаш беше красив неочакван сън...
Сплитаха се мечти във небесен звън.
Далечен зов омая моята душа -
не исках да посрещам вече аз деня.
Гореше в мрака огнен лунната бразда,
летях унесено над нощната дъга...
Сън!
И сякаш в миг стопи се моята тъга.
Долавях мириса на пурпурни цветя...
Искряха нежно пак звездите във нощта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up