(“Есмералда...”)
Сън!
Сякаш беше красив неочакван сън...
Сплитаха се мечти във небесен звън.
Далечен зов омая моята душа -
не исках да посрещам вече аз деня.
Гореше в мрака огнен лунната бразда,
летях унесено над нощната дъга...
Сън!
И сякаш в миг стопи се моята тъга.
Долавях мириса на пурпурни цветя...
Искряха нежно пак звездите във нощта, ...