Усмихвам се, от жертвената клада
под мене бавно огъня гори
небето уж е ясно, а пък вятър
разпръсва жупел, прах... пращи.
Едно врабче отсреща на дървото,
се топли от разпръснати искри
народ се е събрал да гледа... цъка,
а огъня гори, гори...
Искрите се превръщат в диаманти,
жаравата в слънчеви лъчи,
народът изумено гледа,
а пък врабчето си седи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up