20 oct 2004, 20:08

Сън 

  Poesía
1113 0 0
Усмихвам се, от жертвената клада
под мене бавно огъня гори
небето уж е ясно, а пък вятър
разпръсва жупел, прах... пращи.
Едно врабче отсреща на дървото,
се топли от разпръснати искри
народ се е събрал да гледа... цъка,
а огъня гори, гори...
Искрите се превръщат в диаманти,
жаравата в слънчеви лъчи,
народът изумено гледа,
а пък врабчето си седи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??