Сън

Sep 19, 2008, 11:33 AM

Poetry » Love

854 0 5

Сънувах те, ти бе до мен,
бе зима, вън валеше сняг,
догаряше денят, а здрачът озарен
ни молеше да спрем на неговия бряг...
А ние и не чакахме молба,
потънахме в любовни грижи,
без угризения, без страх и без вина,
нощта за всичко се беше погрижила...
Но стана ден... и се събудих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сън

Want to read more?

Random works