Сънувах те, ти бе до мен,
бе зима, вън валеше сняг,
догаряше денят, а здрачът озарен
ни молеше да спрем на неговия бряг...
А ние и не чакахме молба,
потънахме в любовни грижи,
без угризения, без страх и без вина,
нощта за всичко се беше погрижила...
Но стана ден... и се събудих...
© Светла Всички права запазени