Nov 1, 2008, 10:03 AM

Сън 

  Poetry » Love
633 0 2
 

               Сън

 

Умора тегне в раменете,

клепачи натежали морно

                 склопват се.

Омаен чародей ме за ръка

         подхваща,

из приказни градини ме повежда

и сладка песен вятърът довея.

 

Ти пак ме чакаш - прелестна.

Усмивка топла лази по

устните прекрасни.

Даряват ме очите ти

                 със радост.

Докосват те ръцете ми

и в миг посипват се със злато.

Блажена топлина

гърдите ми залива

и странен вопъл

устните отронват...

... ЗАМРЯЛА ВЕЧНОСТ...

 

Буен вихър ме обгръща,

подема ме,

косите той развява

и жежки страсти, 

и копнежи

в Вселената безбрежна

запилява.

 

© Богдан Велков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??