1.11.2008 г., 10:03 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
635 0 2
 

               Сън

 

Умора тегне в раменете,

клепачи натежали морно

                 склопват се.

Омаен чародей ме за ръка

         подхваща,

из приказни градини ме повежда

и сладка песен вятърът довея.

 

Ти пак ме чакаш - прелестна.

Усмивка топла лази по

устните прекрасни.

Даряват ме очите ти

                 със радост.

Докосват те ръцете ми

и в миг посипват се със злато.

Блажена топлина

гърдите ми залива

и странен вопъл

устните отронват...

... ЗАМРЯЛА ВЕЧНОСТ...

 

Буен вихър ме обгръща,

подема ме,

косите той развява

и жежки страсти, 

и копнежи

в Вселената безбрежна

запилява.

 

© Богдан Велков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??