Вдъхновено от разкази на Йордан Йовков,
от снимките на Йовковия дом в с. Жеравна
и на стара дървена къща в същото село,
представени в този сайт от Плами
В съня ми открехнат
ти тихо пристъпи,
вратата затвори
и бяхме сами.
Отдъхнах си,
взрях се в очите
човечни,
проникновени,
тъй земни очи.
А после започна
да ми разказваш
и ето –
запяха пак колела ...
Албена, Боряна
и Женда, и Тиха,
изминаха пътя
до една душа.
О, майсторе Йовков,
“себап” ти направи
без бели чешми,
но целия свят ороси !
© Росица Танчева All rights reserved.