7 nov 2010, 6:41

Сън 

  Poesía » Otra
792 0 18

Вдъхновено от разкази на Йордан Йовков,

от снимките на Йовковия дом  в  с. Жеравна 

и на стара дървена къща в същото село,

 представени в този сайт от Плами

 

В съня ми открехнат

ти тихо пристъпи,

вратата затвори

и бяхме сами.

Отдъхнах си,

взрях се в очите

 човечни,

проникновени,

 тъй земни очи.

А после започна

да ми разказваш

и ето –

запяха пак колела ...

Албена, Боряна

  и  Женда, и  Тиха,

изминаха пътя

 до една душа.

О, майсторе Йовков,

“себап” ти направи

без бели чешми,

но целия свят ороси !

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??