Сън
Сънувам те от отново и отново
и в съня си не откривам нищо ново.
В него ти винаги до мен стоиш,
но ме събуждаш с думите "ти спиш".
Лутам се в съня си напълно безцелен,
без да осъзнавам, че той е безпределен.
Но със света, в който аз се вкарвам,
само мъка и тъга на себе си докарвам.
Колко глупава съм, я ме виж,
представям си, че пак до мен седиш.
Но знам, това е невъзможно, нереално, ...