25 abr 2010, 0:05

Сън 

  Poesía » Otra
655 0 2

                     Сън

 

Сънувам те от отново и отново 

и в съня си не откривам нищо ново.

В него ти винаги до мен стоиш,

но ме събуждаш с думите "ти спиш".

 

Лутам се в съня си напълно безцелен,

без да осъзнавам, че той е безпределен.

Но със света, в който аз се вкарвам,

само мъка и тъга на себе си докарвам.

 

Колко глупава съм, я ме виж,

представям си, че пак до мен седиш.

Но знам, това е невъзможно, нереално,

ти напусна този свят така брутално.

 

С никого от нас не се сбогува,

сякаш съдбата с нас се пошегува.

И всичко е реално, няма те сега,

но пак ще те обичам, както досега.

 

Поклон пред светлата ти памет, Аги!!! ;(

© Ивчето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да,точно така и благодаря
  • Много е хубаво,но исках да попитам края е смърт на един он двамата нали
Propuestas
: ??:??