Сън

Mar 30, 2012, 9:26 AM

Poetry » Other

603 0 3

На баща ми с неизмерима обич
Някой ден ще се върна.
Ще отворя дървената порта.
Ще вляза тихо в стария двор.
На пейката ще поседна,
под любимия бор
Ще чакам да излезеш от къщи, тате,
да отвориш ръце за топла прегръдка
и тежки мъжки сълзи
да облеят лицето ми...
сълзи на радост...
Да ме погледнеш и кажеш: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сън

Want to read more?

Random works