Сън

30 мар. 2012 г., 09:26

Поэзия » Другая

605 0 3

На баща ми с неизмерима обич
Някой ден ще се върна.
Ще отворя дървената порта.
Ще вляза тихо в стария двор.
На пейката ще поседна,
под любимия бор
Ще чакам да излезеш от къщи, тате,
да отвориш ръце за топла прегръдка
и тежки мъжки сълзи
да облеят лицето ми...
сълзи на радост...
Да ме погледнеш и кажеш: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън

Искате да прочетете повече?

Предложения