iren5 (Ирен)
1122 6306
Dec 5, 2011, 2:42 PM

Сън 

  Poetry » Love
716 0 2
Когато изгрее Луна
и небето обсипят Звезди,
пред прозореца пак съм сама,
осветен от студени лъчи...
И настъпва мига,
в който времето спира.
Чувам гласа ти, усещам дъха...
Вятър пролука нейде намира...
Тогава тихо излизам в нощта,
само шал ще наметна...
Боса докосвам земята едва
и се надявам там някъде пак да те срещна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Random works
: ??:??