Сън

5.12.2011 г., 14:42 ч.

Поезия » Любовна

722 0 2

Когато изгрее Луна
и небето обсипят Звезди,
пред прозореца пак съм сама,
осветен от студени лъчи...
И настъпва мига,
в който времето спира.
Чувам гласа ти, усещам дъха...
Вятър пролука нейде намира...
Тогава тихо излизам в нощта,
само шал ще наметна...
Боса докосвам земята едва
и се надявам там някъде пак да те срещна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън

Искате да прочетете повече?

Предложения