Sep 13, 2012, 10:19 AM

Сън 

  Poetry » Love
881 0 1

Ти снощи беше тук, до мен,

дошла в съня ми тъй случайно,

щаслив във твоя плен,
в съня си радвах се безкрайно.

 

Но на сутринта, когато пак зората

огря във пурпур чезнещия мрак,

всели се в сърцето ми тъгата,

че с нощта отишла си си пак.

 

И чакам аз отново с нетърпение

да падне мракът чер навън

и ти, любимото видение,

да дойдеш пак във моя сън,

 

нощта за мен, е светъл ден.

 

http://www.vbox7.com/play:c1fee53ec8

© Динко Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??