Ти снощи беше тук, до мен,
дошла в съня ми тъй случайно,
щаслив във твоя плен,
в съня си радвах се безкрайно.
Но на сутринта, когато пак зората
огря във пурпур чезнещия мрак,
всели се в сърцето ми тъгата,
че с нощта отишла си си пак.
И чакам аз отново с нетърпение
да падне мракът чер навън
и ти, любимото видение,
да дойдеш пак във моя сън, ...