Поглед тежък, неприемлива е реалността.
Затварям очи и ето те сега.
Пред мен стоиш, разкошна в свойта сивота,
а две очи ме гледат с влажен поглед.
Във тях се дави отново моята душа.
Дъги се сливат, тъмни облаци далеч ехтят.
Бурята отминала е и за нов живот ражда се светът.
Във лъчи от радост се багри всяка жива твар,
егото е разрушено, няма вече господар.
А ти си в центъра на всичко, на всяка капчица роса.
На където и да се обърна, все там си,
усмихваш се на образа далечен през безкрайността. ...