Тичам боса, не докосвам пътеките,
цяла порив, въздушна и лека.
Глътка смях ме понася над сенките.
от човешкия свят надалеко.
Сред звездите с Кентаври флиртувам,
във косите съм вплела луната.
Денем в слънчева риза танцувам
нежен валс по ръба на дъгата.
© Калина калина All rights reserved.