Сън

Jul 15, 2017, 12:33 AM

Poetry » Other

5.0 (7)

947 2 5

Тичам боса, не докосвам пътеките,
цяла порив, въздушна и лека.
Глътка смях ме понася над сенките.
от човешкия свят надалеко.
Сред звездите с Кентаври флиртувам,
във косите съм вплела луната.
Денем в слънчева риза танцувам
нежен валс по ръба на дъгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Светове
Karaenia

Cast a fire For the shadows That were dancing under silver moonlight, Deep within a forest ......
Doors

Endless ocean in the sky Billions of glowing eyes Watching us Yet mine Are locked with yours ......
За теб

Аз не плача - душата ми плаче! Аз не тъгувам - душата ми тъгува! Аз не обичам - душата ми обича! Аз ...

More works »