Сън

15 jul 2017, 0:33

Poesía » Otra

912 2 5

Тичам боса, не докосвам пътеките,
цяла порив, въздушна и лека.
Глътка смях ме понася над сенките.
от човешкия свят надалеко.
Сред звездите с Кентаври флиртувам,
във косите съм вплела луната.
Денем в слънчева риза танцувам
нежен валс по ръба на дъгата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън

Искате да прочетете повече?

Propuestas