Сън

Aug 13, 2024, 6:34 AM

Poetry » Phylosophy

161 0 0

Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени,
прегърнали нежния бриз
и спомени, нейде затичани,
към детския пристан лъчист.
Реката, изгладила белези
от рани на боси нозе
и пурпурни приказни залези,
извезали топло небе. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сън

Want to read more?

Random works