В сън блажен под небето
звездно, градът полека-лека,
в пелена от синкав лен заспива.
Безмълвно ражда се нощта,
С булото възчерно си срамът
и страховете да забули.
И ето,среднощен гост,
среднощен чакан блян,
стаята със свещ, сияеща осветлява.
Своите ръце разперил,
готов да полети в безкрая
на небосклона звезден . ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up