В сън блажен под небето
звездно, градът полека-лека,
в пелена от синкав лен заспива.

Безмълвно ражда се нощта,
С булото възчерно си срамът
и страховете да забули.

И ето,среднощен гост,
среднощен чакан блян,
стаята със свещ, сияеща осветлява.

Своите ръце разперил,
готов да полети в безкрая
на небосклона звезден .

Долавям глас ефирен ,
който тишината крехка,
в стаята сумрачна разтреперва.

Със слова тихи,нежен
поздрав той отправя:
„Лека нощ,сънувай своите мечти...“

Ала лека е нощта, когато
някой лека нощ ти пожелае...
и в прегръдка нежна,
тяло в тяло да се слеят.

12.08.2023г.

01:03 часа